Повече за авторката →"Един ден се будиш и нещо в теб не е същото. Нещо липсва. Още не знаеш какво е, но всичко крещи, че е било важно."
разказ · 12 септември 2026 г.
– Създателят лъже! – чу Ева някой да шепне. – Истината е сила. Щом чу думите, кожата ѝ настръхна. Човек е само този, който сам решава кое е добро за него. Виждал съм истински хора навън. Те не знаят що е страх, не живеят в лъжа. Ти човек ли си?
Прочети→разказ · 12 септември 2026 г.
Оттук разпознавам аромата по дрехите ти – на път, риба и портокали. Ти си човекът-пристанище. С нозе, внушително закотвени в сърцето на Бургаския залив, а с душата си – в свободата. Някъде отвъд топлите пясъчни плажове.
Прочети→разказ · 12 септември 2026 г.
Макар и добре стилизирани, дрехите му изглеждат болезнено овехтели – с кръпки тук и там и цветове, отдавна изгубили младостта си. На масичката до него лежи изкусно събран букет от незабравки. Посред зима? За кого ли са? Очите на мъжа се губят в сянката под каскета. Решавам, че е заспал, и понечвам да си тръгна.
Прочети→Публикации за творчеството